Добре дошли в сайта, посветен на малкото планинско селце Губислав! Може би това е най-неочакваният сайт, защото селцето става все по-малко и може би не е далеч денят, когато неговите жители ще се броят на пръстите на двете ръце.
Губи-Слав. Дали някой мил и скъп някому Слав се е загубил тук и болката от загубата му е преминала през времето и е достигнала до нас?
Дали наистина през 811г. по тези места хан Крум е разбил Никифор I Геник и той тук се е разделил със страшната си слава. Или обичан и свиден български цар, гледан с надежда от хиляди очи, е загубил битката на живота си. Болката, която изпитвам, ме кара да мисля, че наистина тук нещо е станало с Иван Шишман. Или пък някой от латините, участници в кръстоносните походи, прегазили България като башибозуци, е загинал по тези места и всъщност е намерил това, което е заслужил. Нищо не е запазено, само ехо от далечни спомени се опитва да изплува от дълбините на времето чрез названията на местности. Странни названия, странна, неясна история…Губислав, Царица, Балдуин, Мършица…В Мършица стотици години са намирани купища човешки кости, местност притеснителна и мистична.
Перспективата пред Губислав не е оптимистична. Все по-малко къщи светят вечер, в тъмнината. Все повече са къщите, завинаги заключените и завинаги разбити и изтърбушени. Само в опустелите дворове жълти цветя се опитват да надвият бурените и да извикат”Къде сте!?”Цветни перденца зад прашни стъкла гледат с надежда към обраслите пътища и чакат някой да дойде. Никой не идва, хората са се стопили във времето или са се преместили и са забравили къде е пътечката.
Това е Губислав, райско местенце в Западна Стара планина, разположено покрай бистрата, бърза и живописна река Пробойница. Прекрасни гори, прекрасни поляни,плахи сърни, пеещи птици и синьо,синьо, тихо небе. Помогнете, приятели, да съберем прашинките, останали след отминалото време.
2013-04-12 Виолета Дичева
