Трайко Богданов
Селото е разположено в Западна Стара планина, западно от река Искър, на разстояние от 4 до 10 км от с.гара Лакатник. Границите на селото са река Петренски дол, местността Вранчов дол-граница със селата Дружево и Миланово, река Пробойница-отделяща селото от Заноге, местностите Песя трева, Балдуин, Тодорини кукли и Берковска околия.
Според предание наименованието на селището идва от случка с изгубил се Славчо от Зимевица.Този Славчо си докарал стоката по тези места и не се връщал в Зимевица и хората започнали да наричат местността, където съселянинът им се изгубил Губислав. Но трябва да се отбележи,че наименованието и селото са съществували от доста отдавна, вероятно още от римско време.
През XIX век до 1934 г. Губислав е било махала към с. Зимевица,Софийско, въпреки че по територия и население надвишавало Зимевица. През 1938 г. с решение на Врачанския окръжен съд Губислав се отделя от Зимевица и става самостоятелно селище. В един момент е включено към Бовска община, но разстоянието от 20 км затруднява комуникациите и Губислав се прехвърля към Лакатска община.
Когато е било част от Зимевица, зимевичани са го наричали”доле на кошарите при стоката”. Първоначално на територията на Губислав са живеели малко хора, които са отглеждали животни и градини.Тъй като тук климатът е по-мек, земята плодородна, все повече зимевичани започнали да се преместват за постоянно по тези места. Кой където намерел свободно място, там правел колиба и кашара и го обявявал за своя”държава”. От една къща се правела махала, от друга къща –друга махала.Така една значителна част от жителите на Зимевица се заселили за постоянно в Губислав. Първите заселници в махала Самотвор са родовете Тановци, Масларете, Тошковите, Медарците, Христовци, Славковите, Маринци, Ценинци, Колинци, Дойчиновци, Войновци, Стойковци, Пеянковци , Чуколовци, Коджамановци, Дакинци, Лицинци, Кувизловци, Брусовци и др.
След отделянето от Зимевица селото разполага с 1850 дка ниви, 4800 дка ливади, 3200 дка гори-предимно широколистни и малко иглолистни, около 1020 дка пасища. В селото са отглеждани говеда, кози , овце и др. животни. Тогава селото се е състояло от 205 домакинства с 1260 жители.
Основни са три махали – Самотвор, Орешето и Мачища. В махалата Самотвор влизат други по-малки махали-Рабова шума, Христова, Осеньо равен, Положище, Балабановци, Селището и др.
Основен поминък на населението е земеделието и скотовъдството.
През 1931 г. с помощта на населението, със собствен труд и средства се построява училище в махала Самотвор. Организатори са Лозан Славков и Вито Стойков. Първите учители в новопостроеното училище са Иван Раев Пеев от с. Мусина, Шуменско и Лако Николов от Червен бряг. Учат 38 деца до IV отделение. По същото време има и построено училище в централната махала на селото Орешето.Учители са Мара и Недко Първанови. Учителите не само обучаваха децата, но и ограмотяваха възрастните. Провеждаха се курсове за обучение на неграмотни пълнолетни жители на селото, така също учителите изнасяха сказки пред населението на събрания, седенки и др.
По инициатива на учителите Георги Кръстев и Петко Христов и със съдействие на населението през 1955 г. се построява туристическа хижа в местността Царица с всички удобства за почиващите.
През 1968 г. се прокарва шосеен път до Царица, построен от трудови войски.Тогава се пускат и редовни автобуси от Лакатник до Губислав
През 1956-57 г.се електрифицира махала Самотвор, а по-късно и останалите махали.
През 1968 г. се разработи урановата мина в местността Пробойница, където работеха много хора от селото. Мината беше закрита около 1990 г.
През 1954 г. по инициатива на по-будни селяни като Лозан Славков, Вито Стойков, Кръстан Медарски, Петър Богданов, Минчо Милев, Иван Стойков, Велко Чепорилов, Паун Любенов и др., със собствени средства и с помощта на останалото население се открива кооперация, наречена „Успех”. Пръв директор- счетоводител е Ангел Асански от с. Миланово .В Самотвор се открива магазин с магазинер Иван Стойков, а в махала Орешето магазинер е Анто Клецов. Първоначално стоките са докарвано до Лакатник от Своге с конски каруци, а до магазините с волски коли на доброволни начала. Открива се фурна за хляб в Орешето с фурнаджия Трайко Беров от Дружево. По-късно се открива и фурна в Самотвор с фурнаджия Исай Маринов. Председатели на кооперацията стават Асен Тренчев, Александър Витов. Магазинери стават Иван Василев, Петра Кръстанова, в Орешето Дамян Китов, Петър Китов, Милан Велков,Трайко Богданов, Илия Андров, Вене Пешев, Атанас Манин. След уедряване на кооперациите в страната, кооперацията се обедини с РПК в Лакатник.
Както казахме, селото е съществувало и през римско време. Съществува местност в Самотвор, наречена Видин град. Може би наименованието е останало от римляните. Имало е градеж, сигурно кули и от тях се е виждал прохода за Северна България, местността Крушите и пролома. В този район е имало стари римски пътища, покрити с плочи и калдаръм. И сега се откриват настлани части от пътя при силен дъжд. Постройките са опожарени при нашествието на турците.
В местността Орничето е имало манастир с манастирски ливади, където са пасли добитъка. Манастирът е опожарен от турците. Иманяри са намирали стари римски монети в този район.
Забележителност на селото са Вражите дупки-множество пещери, в които са се приютявали хайдути. Известно време е живял и Вълчан войвода с четата си. Тук е скрил и голяма част от събраните съкровища.Храна на хайдутите е носила девойката Боряна от селото. Тя се опитала да ги отрови и да вземе парите, но Вълчан се усетил, дал храната на кучето и то умряло. Когато Боряна дошла пак, Вълчан и отрязал главата и поставил тялото й и отрязаната глава върху съкровището- да го пазят.По този начин показал, че който пипне съкровището ще го сполети нещастие.
/ Цифровите данни в статията са взети от Иван Витков/
/Текстът е предаден с малки съкращения и редакционна намеса./
Виолета Дичева
2016 г.
